понамусил е

Речник на българския език

1. понамусил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамусил е е производна форма на понамуся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамусил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамусил е е производна форма на понамуся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).