понамусва

Речник на българския език

1. понамусва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понамусва е производна форма на понамусвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понамусва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понамусва е производна форма на понамусвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понамусва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понамусва е производна форма на понамусвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).