понамръщил съм

Речник на българския език

1. понамръщил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понамръщил съм е производна форма на понамръщя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понамръщил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понамръщил съм е производна форма на понамръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).