понамръщило е

Речник на българския език

1. понамръщило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамръщило е е производна форма на понамръщя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамръщило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамръщило е е производна форма на понамръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).