понамръщило

Речник на българския език

1. понамръщило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамръщило е производна форма на понамръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамръщило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понамръщило е производна форма на понамръщя (мин. деят. св. прич. ср. р.).