понамръщили

Речник на българския език

1. понамръщили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понамръщили е производна форма на понамръщя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамръщили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понамръщили е производна форма на понамръщя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).