понамръщела

Речник на българския език

1. понамръщела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понамръщела е производна форма на понамръщя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понамръщела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понамръщела е производна форма на понамръщя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).