понамръщваха

Речник на българския език

1. понамръщваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понамръщваха е производна форма на понамръщвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамръщваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понамръщваха е производна форма на понамръщвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).