понамръщвал съм

Речник на българския език

1. понамръщвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понамръщвал съм е производна форма на понамръщвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понамръщвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понамръщвал съм е производна форма на понамръщвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. понамръщвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понамръщвал съм е производна форма на понамръщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).