понамръщвало си

Речник на българския език

1. понамръщвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понамръщвало си е производна форма на понамръщвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамръщвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понамръщвало си е производна форма на понамръщвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. понамръщвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понамръщвало си е производна форма на понамръщвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).