понамръщва

Речник на българския език

1. понамръщва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понамръщва е производна форма на понамръщвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понамръщва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понамръщва е производна форма на понамръщвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понамръщва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понамръщва е производна форма на понамръщвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).