понамокрят

Речник на българския език

1. понамокрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

понамокрят е производна форма на понамокрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамокрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

понамокрят е производна форма на понамокря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).