понамокрели

Речник на българския език

1. понамокрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понамокрели е производна форма на понамокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамокрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понамокрели е производна форма на понамокря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).