понамокрела

Речник на българския език

1. понамокрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понамокрела е производна форма на понамокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понамокрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понамокрела е производна форма на понамокря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).