понамокрел

Речник на българския език

1. понамокрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамокрел е производна форма на понамокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамокрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понамокрел е производна форма на понамокря (мин. деят. несв. прич. м. р.).