понаминел

Речник на българския език

1. понаминел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаминел е производна форма на понамина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаминел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаминел е производна форма на понамина (мин. деят. несв. прич. м. р.).