понаминал

Речник на българския език

1. понаминал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаминал е производна форма на понамина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаминал — мин. деят. св. прич. м. р.

понаминал е производна форма на понамина (мин. деят. св. прич. м. р.).