понаместил е

Речник на българския език

1. понаместил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаместил е е производна форма на понаместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаместил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаместил е е производна форма на понаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).