понаместела

Речник на българския език

1. понаместела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаместела е производна форма на понаместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаместела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понаместела е производна форма на понаместя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).