понаместел

Речник на българския език

1. понаместел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаместел е производна форма на понаместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаместел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаместел е производна форма на понаместя (мин. деят. несв. прич. м. р.).