понамествал си

Речник на българския език

1. понамествал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понамествал си е производна форма на понамествам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понамествал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понамествал си е производна форма на понамествам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понамествал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понамествал си е производна форма на понамествам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).