понамествал е

Речник на българския език

1. понамествал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамествал е е производна форма на понамествам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамествал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамествал е е производна форма на понамествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понамествал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамествал е е производна форма на понамествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).