понамествала

Речник на българския език

1. понамествала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понамествала е производна форма на понамествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понамествала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понамествала е производна форма на понамествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понамествала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понамествала е производна форма на понамествам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понамествала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понамествала е производна форма на понамествам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).