понамекнел

Речник на българския език

1. понамекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамекнел е производна форма на понамекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понамекнел е производна форма на понамекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).