понамаляхте

Речник на българския език

1. понамаляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понамаляхте е производна форма на понамаля (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понамаляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понамаляхте е производна форма на понамалея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).