понамаляха

Речник на българския език

1. понамаляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понамаляха е производна форма на понамаля (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамаляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понамаляха е производна форма на понамалея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).