понамаляло

Речник на българския език

1. понамаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамаляло е производна форма на понамаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понамаляло е производна форма на понамаля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. понамаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамаляло е производна форма на понамалея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. понамаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

понамаляло е производна форма на понамалея (мин. деят. св. прич. ср. р.).