понамаляла

Речник на българския език

1. понамаляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понамаляла е производна форма на понамаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понамаляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понамаляла е производна форма на понамаля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. понамаляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понамаляла е производна форма на понамалея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. понамаляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

понамаляла е производна форма на понамалея (мин. деят. св. прич. ж. р.).