понамалял

Речник на българския език

1. понамалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамалял е производна форма на понамаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

понамалял е производна форма на понамаля (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. понамалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамалял е производна форма на понамалея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. понамалял — мин. деят. св. прич. м. р.

понамалял е производна форма на понамалея (мин. деят. св. прич. м. р.).