понамалил съм

Речник на българския език

1. понамалил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понамалил съм е производна форма на понамаля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понамалил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понамалил съм е производна форма на понамаля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).