понамалил си

Речник на българския език

1. понамалил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понамалил си е производна форма на понамаля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понамалил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понамалил си е производна форма на понамаля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).