понамалил е

Речник на българския език

1. понамалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамалил е е производна форма на понамаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамалил е е производна форма на понамаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).