понамалило

Речник на българския език

1. понамалило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамалило е производна форма на понамаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамалило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понамалило е производна форма на понамаля (мин. деят. св. прич. ср. р.).