понамалили

Речник на българския език

1. понамалили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понамалили е производна форма на понамаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамалили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понамалили е производна форма на понамаля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).