понамалила е

Речник на българския език

1. понамалила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понамалила е е производна форма на понамаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понамалила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понамалила е е производна форма на понамаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).