понамалила

Речник на българския език

1. понамалила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понамалила е производна форма на понамаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понамалила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понамалила е производна форма на понамаля (мин. деят. св. прич. ж. р.).