понамалил

Речник на българския език

1. понамалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамалил е производна форма на понамаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамалил — мин. деят. св. прич. м. р.

понамалил е производна форма на понамаля (мин. деят. св. прич. м. р.).