понамали

Речник на българския език

1. понамали — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понамали е производна форма на понамаля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понамали — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понамали е производна форма на понамаля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понамали — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понамали е производна форма на понамаля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понамали — повелително наклонение, ед. ч.

понамали е производна форма на понамаля (повелително наклонение, ед. ч.).