понамалели

Речник на българския език

1. понамалели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понамалели е производна форма на понамаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамалели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понамалели е производна форма на понамаля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. понамалели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понамалели е производна форма на понамалея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. понамалели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понамалели е производна форма на понамалея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).