понамалеело

Речник на българския език

1. понамалеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понамалеело е производна форма на понамалея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понамалеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понамалеело е производна форма на понамалея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).