понамалеели

Речник на българския език

1. понамалеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понамалеели е производна форма на понамалея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамалеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понамалеели е производна форма на понамалея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).