понамазали

Речник на българския език

1. понамазали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понамазали е производна форма на понамажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понамазали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понамазали е производна форма на понамажа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).