понамазала

Речник на българския език

1. понамазала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понамазала е производна форма на понамажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понамазала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понамазала е производна форма на понамажа (мин. деят. св. прич. ж. р.).