понамажел

Речник на българския език

1. понамажел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понамажел е производна форма на понамажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понамажел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понамажел е производна форма на понамажа (мин. деят. несв. прич. м. р.).