поналютяло съм

Речник на българския език

1. поналютяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поналютяло съм е производна форма на поналютя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).