поналютяло си

Речник на българския език

1. поналютяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поналютяло си е производна форма на поналютя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).