поналютяло

Речник на българския език

1. поналютяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поналютяло е производна форма на поналютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поналютяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поналютяло е производна форма на поналютя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).