поналютяла

Речник на българския език

1. поналютяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналютяла е производна форма на поналютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поналютяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поналютяла е производна форма на поналютя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).