поналютил си

Речник на българския език

1. поналютил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поналютил си е производна форма на поналютя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поналютил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поналютил си е производна форма на поналютя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).