поналютило е

Речник на българския език

1. поналютило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поналютило е е производна форма на поналютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поналютило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поналютило е е производна форма на поналютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).